Главният съдия много добре чува репликата на Ицето dudичков към Страничния съдия и показва червен картон на играчът с №8™.
От Сектор Г, без сигнал и ред и без значеие от разстояние и ъгъл на видимост, за чуване пък изобщо не може да става дума, се изливат псувни и нецензурурани песнички по адрес на хомосексуалните наклонности на Съдията.
Това, което отприщва ливината в екзалтираните фенове е излъчваният, в близък план, върху огромен екран, образ на техния идол. Надменното изражение на лицето от екрана беззвучно, но съвсем ясно и недвусмислено, артикулира: "дъ ти Е-бъ МАЙ-къ-тъ, пе'ераз... гърбав!"
Езикът на тялото, мимиките и жестовете е не по-малко красноречив от вербалната комуникация и не е нужно да си звършил школата на Марсел Марсо, за да се разбереш с китаец, стига да е налице желание за разбиране и от двете страни.
И двата начина на изразяване показват отношението ти към хората, светът и въобще - животът... Кой от тях ще избере или в какво отношение ще ги изпозлва, вероятно се определя от това, как на всеки му се струва, че ще бъде по-ясно разбран...
Иначе, придаването на надменност, за да помогнеш на самочувствието си е заблуда на останалите от типа "Аз съм непукист. Недосегаем. Вижте колко съм cool"...
Лошото е, че всяка дълго поддържана маска, преминава в навик, който дори не забелязваш след време. А навикът е втора природа на човека...
|