Това, което не ми е ясно е защо трябва да "показваш" при положение, че от незнамколкодесеткихилядигодини човечеството е открило, че и говоренето е нелош метод на комуникация. Нали се сещаш,...? Искаш онова нещо, дето стои изправено срещу теб, да разбере, че си видял как вълка е тръгнал към пещерата. Можеш да застанеш на четири крака, да се озъбиш, да започнеш да виеш и да се правиш, че тичаш, после да се изправиш, да покажеш с ръце покривче, да клекнеш и дра разтъркаш ръцете си една в друга, все едно има огън, и после да започнеш да рисуваш по въображаемата стена. Обектът на комуникациятаможе и да разбере за вълка, а може и да реши, че смяташ да жигосваш носорог.
Като измислили членоразделната реч доста се вдигнал прага на въображението. За да може човечеството да достигне до велики постижения, като трудовете на Айнщайн или хранителните концентрати за космонавти, се е наложило да разбира бързо по-простите неща, за да може да отдели повече време и енергия за сложните.
Говоренето спестява време и доста намалява риска от неправилно възприемане на какво имаш предвид (стига да знаеш какво говориш, де).
1:0 в полза на казването срещу показването. Според мен.
Кажи ми ти, с какво пантомимата е по-добра от пряката реч при деклариране на някакви искания/неискания когато става дума за взаимоотношения?
Току виж изравним резултата, което ме съмнява
____
Курить, - значит буду дольше жить
|