Дано в Дания да има повече въпроси, по които общественото мнение е единно (в смисъл, opinion-makers и резултат). В БГ обаче не мога да се сетя /по-точно мога, но със зор/ за неща, които да не разделят нацията поне на две.

Инак по въпроса за войната и мира едва ли има човек, който да не търси мира. Но това е в личен план. В политически ... допускам, че един политик у дома си може да има едно мнение, а пред обществото - друго. Той, политикът, е нещо като модератор в Дир /присъстващите, разбира се, са изключение!/ и прави това, което на него му се струва, че е полезно - т.е. обикновено няма как да изходи от морала, по-скоро стъпва върху статистиката. Политикът не може да е популист, а по-скоро е съавтор на "да каже нявга народът".

Няма как да не изглежда цинично на единия ден да влезеш във война, а на другия - да обявиш траур за загиналите в нея... Но БГ-влизането в Ирак бе почти единодушно; имаше някакви мижави протести, оглавени от БСП, няколкостотин души за час-два. За разлика от Дания, тук всъщност опозицията (дясната) най-много настояваше за Ирак. Медиите (това, което правеха "от свое име") също единодушно, мисля, подкрепиха влизането. Тук изключвам Интернет. Затова у нас няма как да изглежда глупаво обявяването на траур.

Аз лично много си харесах посланието на Папата (за нов международен ред), макар и да не съм католик.

Agent of Change