В Дания нямаше национален траур.
Семействата си направиха частна церемония, много тесен кръг.
Войничетата не бяха наградени посмъртно.

Разбира се,
неодобрението към решението на либералното правителство бе явно от деня на изпращането им. Премиерът бе залян с блажна червена боя в коридорите на парламента. Външният министър, също. После се оказа че пропуска на двамата протестиращи е осигурен от една от опозиционните парламентарни групи.
Дебатът За/Против тече и по четирите канала, дето гледам.
Няма ден, в който ежедневниците да не съобщават нещо.

Днес в пощата докато пусках един пакет и си чаках реда се обърнах и зачетох в една брошура на отбраната. Имаше специална секция за датските части в Ирак.

Не знам какво е справедливо в контекста.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите