Принципно смятам,че темата е изчерпана вече,но виждам,че продължава да разбунва духовете,и няма как да не се включа отново.

нима само българите загинали там са от значение
Струва ми се,че изобщо не си се опитал да вникнеш в написаното от мен.Не,аз казвам точно обратното-че всички загинали са от значение и не трябва да се делят(Ех,мразя да се повтарям,но нямам избор) на войници и други,както е в случая(Не е ли точно това грозното и пошлото,че за едни хора се вдига толкова шум,а за други,много по-трагично загинали,често никой нищо не чува?).А същевременно всеки ден загиват много(повече) хора при най-различни обстоятелства-не може за всички тях всеки ден да се прави траур.
мислейки си за утрешния ден на пълно безхаберие
А ти какво предлагаш?По цял ден и всеки ден да си мисля за смъртта ли?Ами що за смисъл би имал подобен живот,според теб?Не е ли нормалното смъртта да се приема като нещо нормално и неизбежно,а не да бъде идея фикс,едва ли не?И какво изобщо е скръбта?Ако изключим случаите,в които е чисто лицемерие(Например тази,изразявана от медии,политици,както и най-обикновенни хора,непознаващи загиналите),не е ли в другите случаи егоизъм?Просто на нас ще ни липсва въпросния човек и затова ни е тъжно.А дали това е нещо лошо за самия него-не ни пука,не се и замисляме(Защото така ни е научило обществото).
Какво значи да си ограничен?Нима това не е да реагираш така,както те учи обществото,че е правилно?Или пък да смяташ,че хората,с различно от твоето мнение,са ограничени наивници?