Наистина, универсален отговор няма .. за всеки той е различен, защото всеки е различен. А освен това понятията правилно и грешно са относителни и променливи за всеки човек и ситуация.

Всеки трябва да избере за себе си какво да направи. И единственият сигурен критерий за това кое да избере, лежи вътре в самия човек. Често помага да се поставиш на мястото на себе си, в бъдещето след като вече си приел решението и да усетиш какво изпитваш от взетото решение .. избираш това което ти доставя вътрешен мир и радост.

Избраното може да е по-трудният път .. Но какво е трудно и лесно .. ? Трудното е трудно, само когато си очаквал то да е лесно. Ако избереш да отгледаш детето .. си даваш сметка, че посвещаваш физическото си съществуване на тази цел ... и не очакваш нищо повече. Липсата на очаквания, намалява и разочарованията и мъките ...

Ако го умъртвиш, само заради страха че няма да можеш да се справиш .. то остава да живее в съзнанието ти .. дали ще можеш да носиш това усещане в главата си ?

Можеш да избереш и да го умъртвиш, защото вярваш че това би било най-добре за теб .. ?

Чудесно .. правиш каквото смяташ за най-добро .. Но трябва да си наясно че го правиш защото смяташ че то е най-добро за теб, а не за него (детето) ..

Ако все пак си взел решението следвайки интуицията си, усещанията си .. и позива за равновесие и обич .. тогава няма от какво да е притесняваш .. защото тези усещания идват от душата ти .. която разбира и чува душата на другото същество (детето) и ти предава неговите желания.

Ако се колебаеш .. в каквото и да е .. по-добре не го прави. Ще има ясен подтик и усещане/стечение на обстоятелства когато няма да се колебаеш нито за миг. Просто наблюдавай .. ;-))

не тъгувай, че е свършило - усмихни се, че се е случило