|
Представяте ли си живота на дете, което поради заболяване трябва да прекара целия си "живот" на легло? А какъв ли живот би бил този, в който едно човешко създание освен че е лишено от двигателна способност, има нарушения в мозъчната дейност и няма шанс да се научи да говори, да се храни само, да общува? При животните е лесно – майката убива болното си малко, за да не й е в тежест докато се грижи за останалите. А при хората? Право на живот?! Какъв? За кого? Един възрастен трябва да се грижи за болното дете, а друг – да поеме изхранването на двама души, освен самия себе си. И? Струва ми се, че няма толкова широко сърце, в което един ден да не се прокрадне мисълта “ако можеше да го няма”. У нас има домове за сираци, пансиони, домове за деца с увреждания също, но всички знаем в какво състояние са. От чувство за дълг, от чувство за вина, поради угризения, заради вероятността да бъдат обвинени в жестокост, обикновено родителите приемат “лошия късмет” и обръщат живота си. Дали е необходимо? Или надеждата за чудо е неизчерпаема? Не опитвам да сложа цена на живота, но не мога да не сравня – животът на един голям, здрав, работоспособен човек срещу този на човек, който всъщност... дали е личност, какво е всъщност? Жив труп? Ужасна ли съм? Може би. Знам, че за такъв проблем няма универсално решение, но просто мисля за това. Трудно ми е да приема саможертвата на двама души, често на цяло семейство (защото това е, което се случва при нашите икономически условия). Извън религиозните вярвания, можете ли да ме убедите, че е необходимо? Имаме ли определение за “човек”? Онова, което по физическата си форма е човешко създание? Нали животът бил дар? Защо трябва да е наказание? Да дариш живот понякога е жестоко, смъртта понякога е чакана. Ако приемаме, че нямаме власт над живота, че не е редно да го отнемаме от друго човешко същество, не сме ли по-жестоки? Не е ли по-благородно да дадем възможност на разума да просъществува в друга форма вместо в една обречена човекоподобна опаковка? Раждането на дете обикновено е щастие, но... когато е трагедия?
- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.
|
Тормозя се с едни въпроси...
(distance)
Тормозя се с едни въпроси...
