И аз си мислех, че съм властна жена, до момента, когато разбрах, че ПРЕДПОЧИТАМ да не съм. Момента, в който ми писна всичко и разбрах, че е по-добре и по-комфортно да не си...
Толкова е досадно ти да си можещата и знаещата в едно семейство - ти да се съобразяваш вечно с всички и всичко, ти да правиш всичко, защото можеш...
Робство! Това е определението - не семейство....
Завиждам на жените, които са намерили истински умни и всеотдайни мъже, които поемат всичко "на плещите си" - колкото и изтъркан да е израза... Прави са да се глезят и да се правят на вечно недоволни... да искат все нещо повече отколкото получават... а те получават много повече, отколкото заслужават...
Мъжът трябва да е мъж навсякъде - не само в къщи, когато се прави на "глава на семейството"! А жената трябва да си остане жена, да бъде "глезена и гледана" като жена от мъжа до нея...
Не знам обаче тогава дали и колко може да издържи мъжа... всичко зависи от способността му да обича и прощава... а може би, не само от това... не знам...
А колкото до грешката - виждаме грешките си, чак, когато изстинат отношенията помежду ни... но тогава е безвъзвратно късно....