Да, сериозна тема, и мен ме "тресе"...
Но бих казала, че нещата опират по-скоро до "отговорност - безотговорност" или до "всеотдайност - егоизъм"...
Лесно е за един мъж да се оттегли постепенно от отговорностите, особено ако вижда, че жената постепенно се натоварва с тях все повече и повече. А жената няма избор - отговорна е пред децата да им осигури максимално повече, да се раздава, да забрави да се щади... А в мъжката природа е заложен много повече егоизъм и подсъзнателно само-щадене. Така, че подобни процеси стават съвсем естествени и масови в много семейства и водят до прецакване на добрите чувства...

Добре, мъжко момиче съм, но не искам да бъда мъжа в семейството. Не искам да нося на плещите си всички отговорности. Така не мога да уважавам мъжа до мен, не мога да го обичам, не мога да го желая като мъж...

В работата може. Защото съм по-способна и по-отговорна от повечето мъже там, знам си цената като специалист. И там не ме смущава да бъда по-добра от мъжете. Но не става въпрос за властване. Не искам никого да командвам и не мога. Достатъчно ми е да не позволявам над мен да властват...

Абе, темата е много обширна, и сериозна....

Тук съм! В шубраците на щураците съм Щурчо