харесва ми и съм съгласен с това обяснение. Смятам все пак, че то е несправедливо ограничено само до тийнейджърите, а пък относно последното изречение-каузално допускане невярно.
Освен да постулираме възрастови различия в прилагането на тук обсъжданата "стратегия", уместно би било да прокараме и граници между различните социални сцени или полета, в зависимост от които агенти от една и съща възрастова и образователна/трудова група прилагат различни комуникативни стратегии за престиж. Така например служителя в държавна институция ще е по-склонен да допълва говоренето си с колегите с иронично-неглижиращи елементи по-скоро в почивките и извън работно време, отколкото в работно време, особено в присъствието на клиенти и/или външни на неговото неосредствено офис обкръжение административни кадри. Това не значи, че целта на тези иронични елементи е извън кариерна и извън стратегиите за увеличаване на професионалния престиж. Сега нямам обективни показатели за разликите в степените на употреба на иронията в този смисъл между Бг и някои западни страни, а тъкмо това беше основното питане на розовия колега.

По отношение на втората ми забележка - не ми се струва еднозначно убедително допускането на пряка връзка между вредните (пост)социалистически рецидиви и комуникативните нагласи на българите. Най-многото да им припишем ролята на подсилващ фактор. Съвсем илюстративно: младежката реакция срещу официозната скучновато сериозна публичност (на формите на живо общуване) е доста универсално явление; дори радикалните фешън форми на субкултурно снизяване и "разпасване" на разговорната стилистика са доста по отчетливи в американските тв-продукции, отколкото реално могат да възпроизведат бг-подражателчетата.
Смятам, че повечето, обучаващи се в "сериозни" у-ща пубери, все пак правят и демонстрират разликата между различните полета за (не)изява на духовитостта си.
Все пак и аз бих се ангажирал с едно спекулативно допускане - поради спецификата на социализацията изтояноевропейските подрастващи, често учителката с готовност приема ролята на снизходителната (следователно насърчаващата) майка спрямо "симпатичният непослушко" или казано по-перверзно - "палавник". Може би тук трябва да се търси една от културалните разлики с, да речем, западните им колеги, които като че ли са по-съвестни в спазването на професионалния ангажимент за емотивна индиферентност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от блa_блa_блa на 20.10.05 19:16.