Ето ти една статия от в. Банкер , която открехва част от потайностите. Струва си да се прочете. Сигурен съм, че тя само открехва част от завесата. Кой знае колко още мръсни игри и манипулации остават неизвестни.


СОЦИОЛОГИЧЕСКИТЕ ПОТАЙНОСТИ

И след парламентарните избори на 25 юни 2005 г. по традиция най-оспорваните хора си останаха социолозите. Веднага след вота в най-тиражните всекидневници се появиха едни таблици, с които читателят трябваше да бъде убеден, че именно подопечните на съответното издание социолози са били най-близо до истината. Всички останали са познали дотолкова, доколкото са близки на съответното издание.

За съжаление прогнозите и анализите по време на кампанията и в изборната нощ се забравят бързо. А петното от обвиненията в продажност и некомпетентност се лепва върху цялата гилдия на социолозите. Това с горчивина споделиха пред в. "БАНКЕРЪ" социолози, които отдавна са в бранша. И които не изпълняват "мокри" политически поръчки срещу съответни суми. А сумите всъщност минават през големите медии. Мотивът на социолозите да "пуснат" в своята кухня неспециалист е достоен за уважение. Той е сходен с наивното ни желание в България да има честна и непоръчкова журналистика. Която да носи приходи на издателя си заедно с обществено доверие и читатели. Социологията също би трябвало да е инвестиция в общественото доверие. За съжаление, благодарение на няколко, превърнати от медиите в "маркови" социологически агенции, престижът на тази професия през последните 15 години пострада много.

Последната предизборна кампания не направи изключение. Публична тайна е, че с посредничеството на високотиражни всекидневници някои социолози се препитават от години с политически пи ар. Макар прост и очевиден механизмът на този бизнес е труден за доказване. Финансовите взаимоотношения са въпрос на съвсем легално договаряне между партията хикс и изданието игрек за напълно легална реклама по време на предизборната кампания. И на наливане на едни пари чрез един или друг рекламодател за политическите услуги няколко месеца преди кампанията. Друг вид договор изданието сключва със съответната социологическа агенция за предоставяне на данни от проучване на общественото мнение. Всеки издател благовидно ще каже, че той и социолозите работят най-безкористно на ползу читателю. И няма никакъв начин да стане засечка в системата. Освен един. Въпросният читател да бъде толкова внимателен и любознателен, че да запомни тюрлюгювеча от прогнози, които съответната агенция хвърля на пазара. Да кажем, месец и половина преди изборите. И да се вслуша в анализите и коментарите на тартора на тази агенция. Щом има трайна тенденция за надуване на данните на едни и неглижиране на резултата на други политически сили, работата е ясна -

пак са играли едни пари

Отлично информирани източници от гилдията споделиха пред в."БАНКЕРЪ", че лъвският пай от парите отива в медията, тиражирала псевдоизследването. Тя публикува рекламата. Поръчковите социолози получават трохи.

Социолозите си знаят, че по принцип има два типа изследвания - порядъчни и непорядъчни. Според повечето представители на гилдията, преобладаващи са порядъчните изследвания, но на тях не се дава такава гласност, както на недобросъвестните. Не е имало кампания, в която болшинството от агенциите съзнателно да подвеждат обществото. Платените подвеждачи са няколко и гилдията много добре си ги знае. Споменават се често имената на две частни и една държавна агенции. Отделно преди избори се появяват социолози гастрольори. Славата на Института по социология към БАН вече поувяхна, но за последен път академиците подведоха себе си и народонаселението с раздутите данни за подкрепата за ОДС преди парламентарните избори през 2001 година. Пак по това време се появиха "социологически еднодневки", както ги наричат в бранша, като "Еврика" на Емил Георгиев. Влиянието на такива фирми като "МБМД", "Медиана", "Галъп", НЦИОМ, "Еврика" и "Барометър инфо" би било невъзможно без съответните електронни и печатни медии. И, разбира се, без наливането на много пари. Малцина си спомнят, че през 1991 г. Първа частна банка бе съучредител на местното подобие на американския социологически гигант "Галъп". В петте години преди да фалира тази банка неизменно бе в рекламно-финансови взаимоотношения с пресгрупата на "часовите" вестници. Които от своя страна, заедно със споменатите социолози, се надпреварваха да пишат само за правилната политическа сила, която бе издигнала банкера Венцислав Йосифов за кандидат-кмет на София. Тогава, през 1995 г., пак от недомислен черен пи ар, часовите вестници направиха гафа с партийния билет на Стефан Софиянски.

През 1991 г. Мирослава Янова регистрира МБМД и работи заедно с Боряна Димитрова няколко години. На парламентарните избори през 1997 г. Боряна Димитрова се явява вече самостоятелно със социлогическата си агенция "Алфа рисърч". Колегията говори за нея с уважение и не пропуска да отбележи, че методите й на работа не съвпадат с тези на МБМД. В зората на "Галъп" там е и Кольо Колев, който ги напуска през 1994-а, а през 1995-а собствената му агенция "Медиана" е вече факт. Първата половина на 90-те години е времето, когато социологията започна да се проявява и като пропагандна машина. Специалистите наричат с горчивина тези години

начало на профанацията

Споменатите агенции бяха най-често пребиваващи в електронните и в печатните медии. Години наред "Галъп" имаше своето време в най-гледаното предаване на БНТ "Панорама". Оттогава тръгна модата за смесване на професионалните роли на социолога, политолога и политическия коментатор. Роли, които и до днес не могат да бъдат разделени.

А започна така: преди парламентарните избори през 1991г. пропагандната енергия бе насочена срещу СДС, в полза на БСП и на отделилите се СДС-та с тирета. Тиретата, напук на прогнозите, не влязоха в парламента. На парламентарните избори през 1997 г. МБМД например вече беше абсолютно преориентирана и минаваше за една от "сините" социологически агенции. Пропагандната машина се насочи срещу БСП. През тези години за независимите и негравитиращи около политическа сила социологически агенции беше почти невъзможно да работят, спомнят си хора от бранша.

На следващите избори за парламент през 2001 г. стана очевадно кои социолози грешат. Тези, които твърдяха, че ОДС ще спечели изборите, и се правеха, че царската формация я няма. Останалите предвещаха жълтата победа, макар и с половин уста. На президентските избори същата година всички сгрешиха, макар че очевидните грешки в полза на Петър Стоянов бяха пак от страна на социологически формирования, традиционно близки до властта.

Впрочем най-красноречиво говорят цифрите. Анализите вече са отлетели в ефира или са в потънали в архивите. Затова да се върнем на последната кампания. Социолозите съветват четящите, гледащите и слушащите да си спомнят най-напред как само преди няколко месеца, през март, МБМД твърдеше, че в парламента ще влязат само четири-пет партии. В последния момент ги "наду" до шест-седем. "Медиана", "Галъп" и НЦИОМ упорито се опитваха да внушат, че Новото време направо е влязло в новия парламент. "Барометър инфо" първи "вкараха" от страниците на в."Стандарт" коалицията на Софиянски в парламента, и то с над 10% подкрепа. Според "Медиана" и НЦИОМ НДСВ направо "поглъщаше" разликата с БСП и догонваше столетницата. А според агенция "АФИС", която си живее на "Позитано", такова нещо не се случва. А всички вкупом "помпаха" избирателната активност на българина, та да окуражат и БСП. Стигна се дотам, че на 22 юни, три дни преди вота, Мирослава Янова тържествено оповести, че избирателната активност може да достигне 72 процента. Реалните участници в парламентарни избори 2005, по официални данни на ЦИК, се оказаха едва около 56 на сто от имащите право на глас. А дали 16% грешка може да се нарече "стандартно отклонение"? Социолози със смях твърдят, че такъв термин в науката социология просто няма. И така, излиза, че

по прогнозите ще ги познаете

Най-абсурдното е, че зад поръчковата социология често просто не стои реално проучване. Така че такива политически "услуги" се правят с най-нисък разход на средства. От няколко партийни централи се изпуснаха пред "БАНКЕРЪ", че известна дама в социологията е представяла в няколко кампании социологическо проучване от 10-15 страници. Справката със специалисти показва, че стандартното изследване трябва да е поне в троен обем. Оправданието на дамата било, че това са обощените данни. Централата приела продукта, но с уговорката, че интерпретирането на данните в съответната медия трябва да се съгласува. А съгласуването се осъществява по следния начин: политикът, който дава парите, не се интересува от истината, а държи да внуши на аудиторията определени неща. Например голямата си мощ и подкрепа. Или че опонентът му губи гласове. Или че някой конкурент няма да мине четирипроцентовата бариера. Знае се, че партиите, движещи се близо до бариерата, разпиляват много вот, ако постоянно се внушава, че няма да я прескочат. Така агенциите постъпиха с ДСБ по време на тази кампания. Костовистите обаче им го върнаха също с черен пи ар, като обявиха всички социолози за маскари. От друга страна, социологическият пи ар вкара по време на тази кампания коалицията на Софиянски в парламента.

Специалисти обръщат внимание как социолозите успяха да мобилизират електората на столичния кмет, като внушаваха, че ще премина бариерата. Фалшивите прогнозни данни обаче нямат стойност, ако не се огласят във високотиражна или в гледана електронна медия, напомнят социолози. Така че

истинският манипулатор са медиите

А колкото по-високотиражна е медията, толкова по-скъпа е услугата. Продажните агенции са най-агресивни и при отнемане на поръчки, тъй като те предлагат най-ниски цени, оплакват се от гилдията. Утешителното е, че клиентите вече ги знаят и ги избягват. А политиците се понаучиха да плащат и за коректна социология.

Някои агенции, чиито шефове не са направени от медиите на социологически звезди, са били наемани през рекламните фирми, които са работили с политическите централи, за да им правят сериозни проучвания. Значи и за истинската социология вече ще се намери пазар у нас. Политиците искат да знаят и какво е реалното доверие в партията им и да пресметнат истинските си шансове да останат във властта. Както "БАНКЕРЪ" вече писа, такива агенции се наемат с цел засичане на данните и конструиране на кампанията. Техните данни много рядко се огласяват. Манипулативните намират по-широка публичност. И за съжаление бързо се забравят.

Спасиана Кирилова