СОФИЯ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО - БЕДЕН ОРИЕНТАЛСКИ ГРАД

Първите кметове тръгват по дългия и труден път към модернизацията на града

Десислава Боцева

В навечерието на кампанията за местните избори в. "Новинар" започва поредица от очерци за историята на София и нейните решителни кметове, които превърнах МРЪСНОТО ОРИЕНТАЛСКО СЕЛО в модерен европейски град, а после други успяха да направят от миниатюрното копие на Виена студен и грозен комунистически мегаполис.

Живеейки в забързания модерен свят, едва ли често си даваме сметка, че София преди около 100 години е изглеждала съвсем различно - МНОГО БЕДНА, МРЪСНА И КАЛНА. През всички години след Освобождението на България онези, които са променили облика на ПРОВИНЦИАЛНИЯ ОРИЕНТАЛСКИ ГРАД и са го превърнали в модерна столица, са били кметовете.
След Освобождението на България от турско робство територията на София е едва 3 квадратни километра, в края на Първата световна война е 8,5 кв. км, а през 1934 г. е вече 42 кв. км. Постепенно с присъединяването на околните села Подуяне, Слатина, Драгалевци, Красно село, Обеля, Надежда, Орландовци, Малашевци, площта на града е нараснала на 57 квадратни километра.
В годината на Освобождението в София е имало ДАВДЕСЕТ ориенталски махали, улиците са били без имена и номера и за ориентация за местоживеенето си жителите казвали от коя махала са. ВСИЧКИ ТЕ НОСЕЛИ ТУРСКИ ИМЕНА, само ЕДНА се наричала Калояновата махала. Тя се намирала около днешната улица "Цар Калоян" в абсолютния център на днешна София, но била кръстена не на царя, а на севастократор Калоян, който някога управлявал Бояна.
Населението на града през 1878 г. било около 16 хиляди души, обитаващи 3000 кирпичени или дървени къщи. В София по това време има и няколко черкви, ДЕСЕТКИ джамии, бани и училища. По-забележителни са църквата "Света Неделя", Бююк джамия, Черната джамия и други. В центъра на града се намирали трите големи пазара - Житни пазар, Конски пазар и Говежди пазар. Тъй като основният етнически състав на столицата бил от българи, турци и евреи, е имало и три гробища- съответно български, турски и еврейски. Махалите също са били разделени по етнос. В Калояновата махала са живеели предимно българи. Еврейските махали са били около Халите (там сега се намира Синагогата), а турските махали са били около днешните улици "Раковски" и "Граф Игнатиев". Циганската махала е била след Шарения мост ("Лъвов мост").
Имената на махалите са идвали от някаква забележителност в нея. Така например Баш чешме махала се е казвала така, защото хората са отивали там да си наливат хубава вода от голяма чешма. В махала Жежки бунар пък имало горещ минерален извор, където жените са перели черги и върху който по-късно е построена Централната баня. Кафене баши махала е била прочута с голямо кафене с фонтанче пред него.
След Освобождението градът, общо взето, е бил затворен между днешните булеварди "Левски", "Патриарх Евтимий", "Ботев" и "Сливница". По онова време всички чужденци, които са посещавали новата столица на свободна България, споделяли мнението, ЧЕ ТЯ Е ПРОСТО ЕДНО "ГОЛЯМО СЕЛО". Това "село" първите кметове на София малко по малко започват да превръщат в модерен мегаполис, в който няма махали, а квартали.

http://www.big.bg/modules/news/article.php?storyid=51422