То това не е само в София.
И на мен ми е много тъжно, но няма какво да се направи. А иначе Интеграла е прав. На нас просто ни е мъчно за нещата, които помним от детството и младостта си.
Точно тия дни си го мислех същото, преди да съм прочела твоята тема - имах повод да се сетя, че имахме навремето къща, в която е родена и израснала майка ми, отчуждиха я и я събориха още преди двайсет и нещо години. Не беше нищо особено като къща - едноетажна. Аз я помня, но не ми е особено мъчно за нея. Обаче на майка ми със сигурност и е мъчно. На мен ми е тъжно за други неща, намиращи се на други места в града, които помня от детството си и които вече ги няма. (За Пловдив говоря, не за София, но то няма принципна разлика.) За тия неща пък на моите деца няма да им е мъчно. На тях ще им е мъчно, ако вземат един ден да събарят сега строените сгради, предполагам.

Но иначе напълно споделям тъгата ти. Дори и защото къщите тип първата половина на 20-ти век или кооперациите от 50-те - 60-те, дори и да не ги свързвам с детски спомени, имат за мен много по-човешки и уютен вид от новите сгради. За съжаление няма как това да се спре.

А на оня умник по-горе бих му отговорила като Недев.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Mиpa_M на 14.02.08 22:35.