Аз също работя в строителството.На 37 години съм и съм роден в София.Завършил съм УНСС.Дълги години работех като валутен дилър из ФБК-та,вечер доработвах като барман из нощни клубове и дискотеки до момента в който заплатата ми като дилър зацикли на 600 лв а ставайки на 32-33 започнах все по трудно да си намирам барманска работа нощем ,естествено за предпочитане бяха млади момичета по на 18-20 и млади момчета на подобна възраст.В тези години разбрах,че проблема не е в недостига или липсата на добре платена работа ,а в мързела и в кухото самочуствие на повечето хора.В крайна сметка всеки трябва да си знае че си има съдба,и че може да смята себе си за най-достойния и най-великия но се случва с него това което трябва да се случи.Омръзна ми от хленчещи и мрънкащи млади мъже които търсят навсякъде другаде причината ,но не и в себе си и там където трябва да я търсят.Може да си завършил 1000 УНСС-та но и да си умреш на 500 лева.И вместо да се мрънка се захващаш за работа.Когато започнах да се занимавам със строителство ,не знаех кой инструмент как се казва и за какво служи и как се държи в ръка ,но неволята ,а и желанието да не си вечно в посредствеността учи,и най-вече да не си мързелив.Сега среднодневната ми заработка не пада под 100 лв ,в най пиковия период строителен да си изкараш за деня 200-250лв не е чудо .А и в бранша също има страхотен дефицит на кадри затова се намърдаха и циганите че просто няма кой друг.Така че работа има колкото искаш.И на мен понякога ми писва ,но пък за сметка на това си позволявам неща ,които не можеш и да си помисля преди дори работейки на две места.Работя си когато си искам и си почивам когато си искам.Има работа има и пари стига да ги търсиш и искаш