|
Тема |
До Пловдив и назад |
|
Автор |
БялKит (Сладководен) |
|
Публикувано | 25.06.06 17:36 |
|
|
Значи, решихме с гаджето да мръднем до Пловидв, ей така за една събота да се помотаме из града на трите тепета.
Първо, билети за автобуса.
На гарата в София се оказа че билети се продават само от шофьора. Хубаво, казваме и отиваме при шофьора. Като видяхме един очукан двуетажен автобус и си помислихме че става някаква грешка. Грешка няма обаче. Най-стария автобус на автогарата се оказа че пътува по редовната линия София Пловдив в един от най-често използваните курсове до уж втория по големина град в България- този от 9:00 часа.
Качваме се - пълна отврат вътре. Седлаките скърцат, покривките на облегалките за глави просто не сапрани откакто е купен автобуса, най вероятно от някоя австрийска автокъща.
Пътят до Пловдив е много добър, но шоферлъка на водителя е изключително прецизно концентриран в икономичното каране. Няма газ, камо ли мръсна, няма спиране - тръгва и все едно кара на изпаренията от горивото. Затова взима и пътя който обикновено е час и половина максимум с кола за 2 часа. Ни повече ни по-малко.
Автобуса спира на няколко места из Пловдив преди да стигне до гарата. Не правете грешката да питате шофьора къде в Пловдив спира автобуса. Така или иначе ще вид каже каквото и на мен ми каза - "ами на гарата, ти къде искаш да спира".
Първото впечатление което прави на тренираното око в Пловдив е колко ... липсващи са колите със стари номера. Явно Пловдивчани по-умело скачат според тоягата на Петков от софиянци. Тая беше една от 10-тте коли със стари номера които видях за 5-6 часа обикаляне из града на тепетата.
С извинение, ама в София за 10 мин. днес в центъра на софия видях 14 коли със старите номера. Дотук с представата ми за прогресивните и свободолюбиви пловдивчани който не прекланят глава пред никой лумпен независимо дали е просяк или принц. Или вътрешен министър.
Замислих се, колко точна беше репликата на някой по телевизията преди - "ние в софия палим парламенти, а вие в страната си кютите ни лук яли ни лум мирисали и квото дойде" . Бе карай.
За сметка на това из града човек може да види коли застраховани откъм проблеми с номерата
Явно признака за престиж сред някои среди - немския номер вече е на почит и в този град.
Без да критикувам града, но централната градската улица се е превърнала в строителна площадка.
Точно пред кафетата до макдоналдса кипеше някакво лудо тракане на къртачи, прах и сърдите работници.Чудно ми е, пловдивчани толкова ли са богати да плащат извънреден труд през уикенда?
Само ей тоя пич седи отгоре и поздравява:
кой ли? Може би наградените от кмета служители от кметството за лоялна и прилежна работа. Та между другото да питам: кой превърна хубавия пешеходен мост до новотела в тая глупава оранжерия със скъпи магазини?
Обратно на темата де - централната улица е направо жестока, дори и със строежите, мърсотията и скъпите магазини.
Жестока имам предвид в буквалния смисъл - безжалостна пред тия които биха искали като вдигнат очи да видят една хубава фасада.
Не, нагоре има само олюпени калкани, които макар някой да се опитвал тук там да постегне просто със старата си мазилка не са издържали напора на стихиите. Затова и където и да погледнеш - нови и стари фасади - но гордо олюпени, като ошмулен петел след битка
Определено препоръчвам да гледате в краката си да не се спънете от разпохвърляните плочки и материали около строителните обекти, както и пред вас - да не се слбъскате в поредната ограда на паркинг
Иначе Марица все така си тече спокойно заобикаляйки наносите и рибарите по брега
Между мостовете и кафенетата няма чак пък какво толкова да се случи и види:
Един паметник
Един военен клуб
Една поща
И нещо като площад с весел изглед към едно тепе
Тоя хаос няма как да не ви накара да потърсите хладината на близкия парк в който няма да отбеелжите че в София май нямаше шадравани, или и да е имало някога вече отдавна не работят
След още няколко паметника като тоя
се разочаровате тотално от съвремието и се насочвате към стария град където намирате донякъде това което търсите - липса на хора.
След време бързо ви омръзва старата ахитектура на набичени една до друга сгради с улички с изключително лош паваж, а на всичко отгоре и неподдържан
омръзва ви да гледате зидове на по 3-4 метра един от друг
Решавате да отидете до античния театър
Хвърляте по един поглед от върха на тепето над града
Хвърляте още един
И после правите каквото искате. Ние поне тръгнахме да се връщаме. Отидохме на автогарата
Купихме си по 10 кинта билети за тая трошка дето тръгваше след 40 мин.
Решихме да се изхитрим и да седнем на първите седалки горе. Фатална грешка.
Облегалката за ръце беше счупена и ръбеше много гадно.
Седлаката не беше закрепена за рамата си изобщо и се наложи да я вържа с неработещия колан.
А, за малко да забравя - и гадните духалки отгоре
Не стига че шофьора им беше махнал филтрите та постоянно влизаха някакви мухи от там, ами таска духат в теб че направо се смръзваш. Нищо че вън е 25 града.
Всичко това благодарение на шофьора на витоша експрес.
За мен изводите бяха че е напълно откчена и абсурда идея да ходиш до пловдив с автобус. Никого не съветвам да прави това освен при крайна необходимост.
Та такива работи из страната - опознай я за да обикнеш столицата.
|
| |
|
|
|