Ееее, това за моските:
Монолог на Ромео от Дуньово
/ни ще и лаф/

В очисе ми си вляла като сушка,
сърцесо ми са свило на тукмак.
Споменам ли твойта бяла гушка
отсицат са ногисе от мерак.

С мулено в баирян ако ида,
брадвана удривам хавая.
Надвечер дали ша да та видя,
дали ша мога пак да заспям я.

На скалана на плявняна са драпнах,
надзирам са нах вашиян килер.
Две-три залоги от вечерана хапнах
и чакам цала нощ от теб хабер.

В нидяля ненауздав та скитасах,
в коритоно са копеше... примрях.
От скалана са сяйнах и са праснах;
чабуджак ма втресе... заболях.

Зьо ли щиш ма любе Жулието!
(Тъй та корстих - да си Рада ти)
За смях съм станал вейке на людете
и нящо в коремъс ма "върти".

И Дуньово ми мяса на Верона.
Сокакън ми са гльода като Рай.
И драга ми е шипкана, дерьона,
пък балносо... дали ша има край!

Зьо ли ма щиш Радо - Жулието?
Дъли да та грабна вечерос!
Със теб през две села и в трето,
или...воже ша си турям на вратос!