...обичам да ми говорят така… мъжествено, някак си…. Само че… или не ми е направило впечатление или не си спомням… или ме бъркаш с някой от „Седморката на Блейк”… ще ти обясня…

(следват много глупости!)

Израснах като скромно, очилато дете в фамилия с дългогодишни садистични традиции (дори с доловими наченки на сатанизъм). Татко ме наказваше да стоя на колене върху натрошени бутилки от лимонада, бидейки неразумен да си поискам захарно петле… мама тестваше бързината на точилката си винаги щом се приберях без пари в къщи… играеха отборно... влизаха в серии… включваха и брат ми докато бях вързан. Дядо се ентусиазира за соло кариера, след като гледа „Хон Гил Дон”… не му провървя… но с кой тренираше?... С мен!… Баба бършеше кръвта от стените и го псуваше като сръбска циганка, че и цапа… Не ме разбирай погрешно, нямал съм нещастно детство… щастлив бях всеки път когато ми прелеят кръв и отварях очи (през натрошени очила) за нов живот… Ех.. детство… само едва забележим говорен дефект имам от тогаз и малко спомени…
Страшното дойде по- късно. В казармата. Два дни в поделението- две два’ски в болницата… и пак два дни… Старите бяха пристрастени комарджии… залагаха непрекъснато, на какво ли не! Само като се сетя: колко ще отскоча от паважа, когато ме хвърлят от вишката; дали ще ми падне шапката, след като ме влачат за крака по стълбите, а главата ми рипа от стъпало на стъпало; на какво разстояние ще изхвръкна ударен от джипката; колко пъти ще свърша, вързан гол в компанията на теле сукалче… и още и още! Клетвата си посрещнах в гипсово легло- счупени ребра, пукнат ломбален прешлен, счупени крайници…. Заклех се по късно… на патерица… разбирай ме буквално…
И на разпределение не случих, нито на взвод, нито на командир… сапьорска бригада, експериментален секретен взвод а за първа цигулка- разжалван майор, късоглед летец изпитател… Тествахме нови технологии… бронирани жилетки… Надяваш, прегръщаш и чакаш… Прегръщал съм всичко… от ръчни гранати до противотанкови мини… Бил съм талисман на двама хирурзи и един анестезиолог…Уволниха ме предсрочно… (джокерче за ника: не можах да стана „старо”). Оттогава не чувам добре с лявото ухо, астигматизъм, синузит, няколко тика… и не на последно място- изгубих повечето си спомени от детството… мама казва че е било щастливо…
И след това все с тоз късмет… Ще ида на море… още от перона на гарата… двама полицаи… единия ти говори мило – „Личната Ви карта господине?”… „-Ъъъъ… мииии… забравил съм я!”… кратко намигане за сигнал… другия в гръб… това и чака… прецизен но силен и отривист удар в тилът ми с палката… телевизора гасне… светлина… единия се учи да танцува сиртаки върху ми, другият му пляска в такт и му подава чинии… сменят се… телевизора пак гасне… светлина…талисман съм три месеца… на д-р Савков от 1-ва градска във Варна… Уплътнявам си времето тествайки нови лекарства… окосмявам се… никой вече не ме иска за талисман :( Не ме разбирай погрешно, не се оплаквам но впоследствие загубих и повечето си спомени от казармата… майора казва, че било забавно…
Ожених се… и?... Сега имам право на 45 минути интернет и 1 1/3 бира на ден… по 1/3 биричка бонус за всяка петилетка прослужен брак… жена ми се захласна по криминалета… поумня… бие ме със сапун в чорап… външни белези няма… отвътре съм като парцалена кукла… Не се оплаквам… но разбери, мога да съм изгубил спомени за номера на обувките ти… или как си ми скачал… или да не ми е направило впечатление! Разбра ли ме?
И да попитам… а изнасилихте ли ме след това? Щот и това не помня… а така правят обикновено… бой, бой, танци, сиртакита, кубинки… пък след това се разкопчават… и главния и четиридесетте палавника на опашката… Питам за да знам дали си ползвал презерватив… или да отида да се изследвам за идиотизъм?

(край на глупостите!)

Бъркаш ме с някого. Не съм участвал в (по)бой от детската градина. А и тогава ми беше скучно, защото преподавателката беше слаба ;))) ...сега какви преподавателки отвъждат… бедна ти фантазията… Сполай ти и със здраве!!!

...шуби- дуби означава обичам те...