СМОЛЯН
Славка РАДИЧЕВА
Запазената марка е на ЕТ “Глухарче” на Здравко Лоховски, а продуктът му е сертифициран от Института по ботаника към БАН за ботаническа принадлежност и качество през август 2002 г. Засега опаковките са пригодени за домашна консумация. Инициативният триградчанин се надява до края на тази година
да започне
производство на пакетчета
за бърза консумация ­ така във всяко заведение клиентите ще могат да си получат мурсалски чай. Сградата, предназначена за производствен цех за чай, се нуждае от основен ремонт и реконструкция, за да се превърне в предприятие по всички европейски стандарти. Лоховски смята, че проектът му ще бъде подкрепен по програма САПАРД. Не се съмнява, че неговата продукция ще намери добър прием в Европа. Вече има контакти с немски партньори, които му поискали един ТИР с триградския чай. Сега не може да предложи такива количества. Но това е нещо, което бързо може да се промени. Освен личната му плантация, която за няколко години смята да увеличи от 3 на 20 дка, съселяните му също ще бъдат мотивирани да преминат към промишлено отглеждане на билката, след като има сигурност, че може да бъде продадена. Досега триградчани отглеждаха малки количества ­ за семействата си, за приятели и колкото да продадат по някоя изсушена китка на туристите по Триградското ждрело.
Мурсалският чай е със забранителен режим на ползване. Ограничените естествени находища в района на високопланинските села Триград и Мугла по време на цъфтежа се пазят от въоръжена охрана, а берачите бракониери се преследват от закона. Но от 13-ина години все повече стават хората, които отглеждат и
разсаждат в
имотите си
рядката билка,
като всяка година увеличават площите. В природата тя вирее в екологично чист район на 1500-1800 м надморска височина без никаква замърсяваща промишленост. И притежава уникални качества, както ни уверява смолянският уролог д-р Анатолий Аликовски, който също е един от пионерите за култивираното є отглеждане. Пресилен е медийният етикет на растението като родопска виагра, казва лекарят, но безспорно е полезното му действие при каменно-бъбречни и белодробни заболявания.
Тонизира
сърдечната и
половата система
Действа успокояващо при ентероколити, при хронични гастрити. В народната медицина се използва при чернодробни заболявания. Приятно подсладен с балкански мед, има смекчаващо въздействие върху възпалените лигавици при кашлици, бронхити, остри и хронични трахеобронхити, задух. Според д-р Аликовски мурсалският чай се вписва в комплекса от компоненти с принос към дълголетието на родопчани. Японски учени, интересуващи се от феномена на родопското дълголетие, по негов съвет посетили Триград, за да се запознаят на място с родопската билка. Гостите афиширали готовност да финансират създаването на плантации и да изкупуват продукцията. Тръгнали си за Япония с китки изсушен чай, подарени им от д-р Аликовски. Той отглежда мурсалски чай дори в саксии на балкона в смолянския си апартамент. Написа и книга за лечебните качества на родопския ендемит с рецепти за ползването му при различни заболявания, която бе издадена през 1999 г.
С мурсалския чай се захвана и бившият миньор Любен Ушев, който
спретна лехите върху бивше
квартално бунище
край река Черна пред жилищния блок, в който живее. Цяла зима продаваше китки чай на сергия пред кино “Дружба”. Купувачите имаха възможност и да дегустират напитката. Ушев щедро разливаше топъл чай от чайника на минувачите, за да се убедят в качеството му. От него всеки може да си закупи и разсад, който да засади в удобно за него място. Мурсалски чай може да се открие в много селища на Родопите извън Триградския край ­ Стойките, Чепеларе, Смолян, Чокманово, Смилян, Могилица. Успешни плантации дават реколта дори във Варненско. Оказало се, че в пясъчната почва край морето планинската билка добре се прихванала. С издръжливото и непретенциозно към почвените условия растение
може да се
оползотворят
ерозирали терени,
които не могат да се използват за друго. Това е особено ценно за Родопите, където обработваемата земя е малко.
Мурсалският чай, наричан още пирински, един неподозиран досега ресурс, предстои да се превърне в реален поминък с участието на инициативни хора като Здравко Лоховски. Но не и без помощта на държавните инстанции при първите стъпки. Лоховски е благодарен и признателен за съдействието на РИОСВ ­ Смолян, и лично на шефа Илия Спилков. От инспекцията получил първите 40 грама семена, с които създал разсадника си на 25 кв. м преди 4 години. За да открие перспективен бизнес за себе си и за хората в