И аз така се чувствах по отношение на порока. Отвратително е да те управляват едни смрадливи цигари. Не пуша вече 2 месеца и поне откъм угризения, че ме управлява порокът ми, се чувствам супер. Иначе като легнех да спя вечерта и като започнеше да ме пробожда отсам-оттам, не можех да заспя от страх и угризения, че съм подвластна на нещо, което ме унищожава, а аз съм безсилна да го контролирам. Защото наистина мислех, че не мога да работя или да си събера мисълта без цигара. Много ми беше трудно да ги откажа, но точно това ми помогна да реша. Сега се чувствам като победител и е просто супер.