... и граховото зрънце се търкулна пред очите му...

Ще го кажем с две думи - той беше благородник, сполетян от любовта към литературата. Много хора по негово време, и още повече от неговия ранг, успяваха да избягнат тази зараза... Някои обаче се заразяваха отрано от един бацил, за който казваха, че е роден уж от прашеца на асфодел, довят с вятъра от Гърция и Италия, който действаше така смъртоносно, че разтреперваше ръката, вдигната за удар, замъгляваше очите, дебнещи своята плячка, и заплиташе езика, обясняващ се в любов...
Болестта напредваше бързо. Той често четеше по шест часа през нощта... Това разкъсваше сърцата на всички. Те смятаха, че един изящен младеж като него няма нужда от книги... Но лошото тепърва предстоеше. Веднъж обхванат от болестта да чете, човек лесно се подава на друга напаст - мастилницата и перото. Клетникът започва да пише...


:)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите