раз стоянието от ръба на бор дюра до земята не било голямо, но прасето освен, че било тъжно .. било и тежко. крилата си .. решило да не ползва. понеже скочило скраката си надолу - те достигнали първи земята. и макар, че били четири се фсчупили по дт ежестта му. остри - краиштата на фчупените кости се фпили фплътта му. на прасето го заболяло кански и то заквичало от болка. опитало седасе повдигне с крилете си, ноте напоени с кръфта му .. тежали и пляскали безполезни флоквата. тъгата по-гледала по-гледала .. па-станала и от-стъпила мястото си на .. жаждата за живот. прасето усетило това, заштото вече не му било тъжно ами му се живеело кански. жаждата за живот по-гледала по-гледала .. па и тя станала от-столаси, вдигнала прасето от земята, извадила набитите фтялото му крака, натаманила ги както саси били и го пляснала по дупето заизпроводяк. на прасето му потекли сълзи от очите .. то се усмихнало и си обештало:
- дане скача скраката надолу от бордюри
- да отслабне
- да дръпа стола винаги .. когато тъгата реши да седне на него

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите