Признавам. Ок. Доволен. Честно казано липсват такива хора на света или може би света липсва на такива хора, поради именно че техният свят е друг, всъщност нашият свят понякога е друг и не знам какво говоря та затова спирам, че иначе ще се объркам. Има ли смисъл и какво всъщност има смисъл когато понякога просто без мисъл живеем и се опитваме нещо да правим, та дори понякога пеем. А най голямата истина е че най-трудно в себе си намираме именно тези сили та да продължим напред. Спирам.