Аз това го преживявам. Постоянно ми се подиграват и ме обиждат, дори ме бият след училище или направо на училище. Да не мислите, че на някой му пука? Когато ме изпитват ме замерят с хартийки, химикали, говорят на висок глас обиди, пащат ми ужасни и-мейли, където обиждат мен и всички мои близки (дори домашните ми любимци). Признавам си - аз съм грозна, задръстена зубърка (вече към списъка можем да добавим и комплексирана). Не могат да си представят колко много боли дори една смотана подигравка, защото за тях това е помежду другото. Колкото повече ме тормозят, толкова по-затворена и задръстена ставам. Много пъти съм мислила да посегна на живота си (особено след като са ме били), но още не съм се пристрашила. Никога повече няма да бъда щастлива, колкото и да се преструвам. Психоложката ме съветва - не има обръщай внимание. Ето. НИКОЙ не може да ме разбере! НЕ СТАВА ТАКА! Единствения начин някога да бъда щастлива е да умра. Няма да ми пука за тях, ще се оттърва оот всичко. Повече няма да ходя на училище, за да ме бият. Задължително ще напиша писмо, като Лора Граймс, за да могат да разберат какво са ми причнили. Но по текст, няма да е същото. Аз искам да им кажа много други работи. Сигурна съм, че като го прочетат, само 1-2 човека ще помислят, преди да тормозят някой друг. Останалите ще са на седмото небе.