|
Ето ме отново, извинявайте че пиша на такива големи интервали от време, но дълго не можах да намеря точно този клуб. Регистрирах се отново, защото съвсем забравих потребителското си име и парола, а може би са били и изтрити защото от доста време не съм писала. Както и да е, за тези, които не разбраха, аз съм същата онази Анонимна. Та, отдавна ви търсех, за да ви споделя една прекрасна новина - намерих си другар в живота! Неописуемо щастлива съм, и да ви кажа, не е само другар . За първи път изпитвам нещо подобно към някого и мога да ви уверя, че това не е поредното тийнейджърско увлечение. Заради някои събития в живота ми (за едно от тях знаете, писах в тази тема) се наложи да израстна по-бързо от останалите хора на моите години. Въпреки разликата във възрастта ни - цели 4 години, обичам този човек с цялото си сърце. В същото време той ми е и най-добрия приятел, знам, че няма да го приемете сериозно, но просто исках да ви споделя и да кажа ЧЕ В КРАЙНА СМЕТКА ВСИЧКО СЕ ОПРАВЯ. Както виждате, в онези дни живота ми беше АД, бях мишена на постоянен тормоз и то от уж най-добрите ми приятели, а днес съм най-щастлива на Земята. Имам си човек до мен - никога не съм рпедполагала, че някой ще изпитва такива чувства към мен или че аз ще изпитвам такива чувства към някой. Този Човек (да, той е истински Човек с главно Ч, за разлика от много други "хора") беше много търпелив с моето недоверие към всичко и всички, както и с някой травми, които ми остави миналото. Изтрая всичко, и въпреки всичките ми недостатъци той ме обича, а и аз него. Както и да е, знам че това е малко извън темата, но искам сега да се обърна към всички деца, които страдат като мен преди. Мили мои, последвайте съветите ми и никога не губете надежда, че всичко ще се оправи, защото ще стане точно така. Точно тези страдания сега, ви правят по-силни после. Когато изживеете всичко това и бъдете най-накрая щастливи, израстнали ще се обърнете назад и ще се ЗАРДВАТЕ, че сте изживели всичко това. Без него нямаше да мога да открия много важни за мен сега неща. Бъдете силни и знайте, че който се смее последен се смее най-добре! Ето ви пример - всеки ден виждам моите бивши тирани и изпитвам не гняв, а съжаление. Затънали в своите интриги и маловажни проблеми, седейки и тъпеейки цял ден по кафетата те се давят в собствената си злоба, не спират да обсъждат и плючт всеки човек, минал покрай тях. Но аз стоя и им се смея, сега е мой ред да се подигравам - аз съм щастлива а те - НЕ. Затова, НИКОГА НЕ ПОСЯГАЙТЕ НА ЖИВОТА СИ. Не си струва. Живота може и да е хубав, не забравяйте това и ще е жалко да изживеете само лошата половина (по-точно четвъртина). Има радост, сигурна съм. Никога не съм вярвала в любовта, а ето че и тя ми се случи. Може много да боли, но слава богу поне от нея не съм видяла още лошо. Стига чувствата да са взаимни - любовта носи само радост. И макар приказките ми, откакто попаднах в този капан на любовта се чувствам уязвима, защото направо съм си разкрила душата пред човек. Но му имам доверие, че няма да ме нарани. Незнам не мога да до опиша просто.. както и да е лека нощ от мен
|
Re: В памет на Лора Граймс [re: Aнoнимнa]
