1. До кога за образованието ще се говори като приоритет само с декларации и красиви фрази? Това на този етап звучи подигравателно.
От това последиците са:
-феминизация на професията
-застаряване на педагогическия персонал
-липса на преподаватели по различни видове дисциплини от детската градина до 12 клас
- отчуждаване и безразличие в УВП от страна на учители и ученици
2. Какви са конкретните измерения на приоритета средно образование?
Пример за приоритет на образованието в действие е Финландия.

Във Финландия има не просто специален акцент върху по-високото образование на населението и върху силното и постоянно развитие на науката. Това са области на изключителен стратегически приоритет на държавна политика – не за отделен период, а като постоянни фундаменти на просперитета на страната. За разлика от българските политици и държавници, които извеждат важността на образованието и науката главно в празнични и предизборни речи, без да последва реално преструктуриране и концентрация на националните ресурси и усилия. Във Финландия основните политически и държавни фактори са разбрали основополагащото значение и роля на образованието и науката за съвременното общество, защото без осигуряването и възпроизводството на образована и квалифицирана работна сила всякакви намерения за ускорено развитие остават мираж и празнословие.
Ето няколко красноречиви примера: към 2005 г. 74.6% от населението на Финландия между 25-60 г. имат завършено средно образование, а други 33.2% имат университетско образование или колеж (важно е, че това е най-високият процент сред страните в Европейския съюз!); 72.2% от финландските домакинства притежават персонален компютър, а 67% - имат Интернет вкъщи; 96.4% от домакинствата имат мобилни телефони – тя именно е “най-добре свързаната страна в света”; 47% - гледат модерна дигитална телевизия в къщи. Много емпирични изследвания доказват, че образованието е най-високо ценения ресурс във Финландия. Около 70% от всяка възрастова кохорта влизат в университет или в техническите колежи, като половината от кохортата кандидатстват за университет. Финландия е страна с най-високообразована работна сила, тя е сред петте страни с най-висок творчески потенциал (Сreativity Index), редом с Швеция, САЩ, Холандия и Дания.
Важно условие за успеха е и постигнатото реално сътрудничество между бизнеса, държавните изследователски институти и политиците (policy makers). През 1980-те Финландия става първата държава в света с работеща Национална система за иновации, като основа на нейната научна и технологична политика. Тази система обхваща образованието, науката, изследователската и развойна дейност. Над нивото на министерствата функционира на високи обороти Съвет за научна и технологична политика, ръководен от премиера на страната и включващ представители на правителството, промишлеността, науката и трудовия пазар. В периода 1989-2005 г. разходите за наука и изследвания са се увеличили 5 пъти, като през 2006 г. разходите за образование на Финландия по бюджета са 6 млрд. 470 млн. евро! За сравнение, разходите по бюджета за финландското президентство, министерски съвет и парламент, взети заедно, са едва 174 млн. евро за 2006 г. Други любопитни сравнения са: че разходите на вътрешното им министерство са 5-6 пъти по-ниски от тези на образователното министерство, че последното е с по-висок бюджет и от финансовото министерство, че е с 2-3 пъти по-висок бюджет и от този на военното министерство, че е с 6 пъти по-висок бюджет от външното министерство и т.н. (!) От образователното министерство повече разходи има само в областта на социалните и здравните грижи. Т.е. тук става дума за много добре обмислени приоритети на “социалната държава” (welfare state). Изводите за ранжирането на образованието и науката в България сред държавните и национални приоритети се налагат от само себе си.

Не е ли крайно време нашите политици да осмислят световният и европейски опит за приоритетната роля на образованието и науката за националния просперитет и в какво се изразява на практика този приоритет, какви са показателите и индикаторите за приемането и следването на този приоритет?! Защо и Финландия за сетен път да ни показва, че в основата на нейното „чудо”, на нейния изумителен възход, стои тъкмо същия приоритет?! Не са ли достатъчни авторитетните анализи за успехите на САЩ, Япония, Германия, Китай и „азиатските тигри”, Ирландия и пр., че и там точно този приоритет стои в основата на техния просперитет?! Докога ние ще си имаме „нашенски си”, „побългарени” йерархии и пропорции, подценяващи и пренебрегващи инвестициите и субсидиите за образование и наука, вкл. за възнагражденията на заетите в тази бюджетна сфера, „нашенска си” скàла за разстоянията между нивата на заплащането на различните по характер и сложност вид труд? В „нашенската скàла” интелигенцията ни – социалната група на знанието е по-скоро в унизителното положение на „обслужваща”. Защо разходите за изследвания и за заплащане в образованието и науката доста се разминават с използваните, изградени по меритократичен принцип, аналози във всички развити европейски страни? Естествено, не става дума за аналози по абсолютни стойности, а като принципи, коефициенти, пропорции, равнища. Докога ще „преоткриваме” колелото?... Как искаме тогава да успеем в развитието си, като изначално подценяваме онова, което е главен и мощен фактор за възхода на другите?!...
Над всичко казано - по повод на днешна преуспяваща Финландия - си струва да се замислят и нашата интелигенция, и нашата т.нар. „политическа класа”. В историческия развой на социалната ни структура до днес има една любопитна и иронично-странна зависимост: ако интелигенцията ни сякаш още не се е осъзнала достатъчно като първостепенен по значимост фактор за ускореното развитие, като част от ядрото на устойчивата средна класа, то политиците пък сякаш още не са разбрали елементарния факт, че те не са се „родили” в елитите, в „горната класа”, а са се формирали като такива най-често тъкмо сред интелигенцията. И ще се „върнат” отново сред нея, като част от познатия от литературата и практиката процес на „циркулация на елитите” – щом слязат или биват свалени от власт.

23 януари 2007 г.
Проф. д.с.н. Николай Тилкиджиев,
зав.секция “Общности и социална стратификация”
в Института по социология при БАН
973 41 40
0886 966 299
nikolai.tilkidjiev@gmail.com