Моля, не приемай написаното като обвинение. Дори да звучи като такова - не е. Не мога да обвинявам хората за незнанието им, нито обществото за обърканите нрави и ескалиращото напрежение.

Ще повторя нещо, което написах: Разграничавам кадърните от некадърните учители!

Ниското заплащане не привлича умни и кадърни хора да учат и работят като учители. Болно ми е да обобщя, че има разпад на ценности и некачествените са много повече от качествените учители. Но е така и не го отричам.

Ще ми се да обърна вниманието ви на по-високо ниво. Нима ако министерството имаше ясна политика за управление и развитие на образованието, ситуацията щеше да е такава? Нима ако контролът върху учебния процес беше силен, безпристрастен и безкомпромисен, нещата щяха да са такива?
Не. Категорично не.
Но, интересно, това се забравя. Кой променя учебните програми и учебниците от нелепи с още по-нелепи? Те. Кой си прави експерименти с децата толкова години? Те. Някой да им търси отговорност за това? Не.
Оставете диференцираното заплащане - още по-обидно и глупаво е. Бягство от отговорност от страна на министерството. Нормалното решение е: който не работи - чао и път на друг, който ЩЕ работи по всички правила на изкуството.

По повод на въпросите ти. "..нямат по нито една оценка за втория срок.." - защото учителката е за наказание; защото директорът е за наказание; защото родителите са за бой, че са си мълчали. Родителските срещи са затова - да питате и да искате. Ако сами не си потърсите правата, никой няма да ви ги потърси вместо вас.

"...преди години беше на уроци по английски при учителката,която му преподаваше.Нали тя няма право?Да,обаче нямаше да го оформи за края на годината,ако той ходеше другаде.." - сега какво, не прочете ли какво написах точно по този проблем? Първо - разговор с учителката, после - разговор с директора, при който се отива с подготвено оплакване, което се завежда с входящ номер в канцеларията на училището; накрая - писмено оплакване в инспектората. Повече оплакали се - по-сигурен резултат. Изнудвачи нямат място в училището, но всеки трябва да направи необходимото, за да се пресече такава корупция.

Твоите познати, за които пишеш, пишман-учителките, са някакви жалки същества. И са продукт на безконтролието и липсата на дейност от страна на министерството.
Имам една позната - всичко, което иска от живота (освен семейството й да е здраво), е да бъде учителка. Без значение ниската заплата. Влизайки в час, тя полита - да гледаш човек, който обожава професията си е истинско удоволствие. Обаче, жената не работи, защото няма места. Местата са заети от същите мързеливци и некадърници, за които говорим, че трябва да бъдат изгонени, не да им се намалява заплатата.

Нека не забравяме, че ако искаме нещо да се промени, трябва да започнем от себе си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите