Понатрупаха се доста теми, нали?
Към Кукера - децата харесват мъже учители.А ако говорим за по-големите момиченца - най-вече неженени учители. Това е съвсем естествено, като се има предвид феминизацията на учителската професия.
А дали си щял да се справиш - ами, докато не опиташ - няма начин да разбереш.
Към anbra - може би сме на близка възраст / моят син е на 16 години/, но не съм съгласна с някои от твоите мисли . Например, това за облеклото - наистина ми прозвуча съвсем в духа на лекциите, които някога ни четяха по педагогика, но освен това - наистина ли вярваш че уважението ще си го спечелим с приличния външен вид, или че ще възпитаме нечий естетически вкус по този начин ? Аз не вярвам. Предполагам, защото съм пристрастна - все пак цяла зима изкарвам с 2 чифта дънки и 3-4 фанели, но и къде в останалия свят учителите са по-добре облечени? И какво ли ще ти попречи неугледния външен вид...?Имам наблюдения върху обратното, тъй като присъствах на семинар воден от холандски колеги, които бяха дошли да говорят за валдорфска педагогика. Изглеждаха доста "смотани", но бяха страшно интересни и полезни на цялата аудитория. Пример №2 - миналата година поканихме при нашите ученици в час по англ. език "истински англичанин" / едно младо момче - колега, което работеше тук по някаква програма. Джеймс още с влизането си в класната стая хвърли раничката си на бюрото, изхлузи избелялата фанела, с която беше облечен и остана по скъсана под мишницата тениска. Да, но урокът, който проведе с децата беше страхотен. Те пощуряха и скъсаха ръцете си да ги вдигат. Никой не обърна внимание на дрехите му.
Заплатата - да, жалка е! Дори румънците имат по-висока заплата от нас / поне така твърдят/. Няма много голяма връзка между качеството на работата и нивото на заплатата, но все пак скоро четох едно твърдение на директор на училище, с което, за съжаление, не мога да не се съглася. То беше: " С такава заплата- такива хора ще бъдат учители." Ставаше дума за апатията и посредствеността при учителите. Това е грозната истина, другото са лозунги.
Определено не мога да се съглася и с идеята за възпитание "с любов и разбиране". По този въпрос съм твърдо на позицията на Violet gale.
Мисля, че не може да се научи детето да спазва правилата / а целият ни живот в крайна сметка е игра по някакви правила /, без да има някакви репресивни мерки, каквито са наказанията / във всичките им форми. Обичам децата /затова съм и учителка/, но ги и уча а тъй като това не е типичната детска дейност, следователно е насилствен процес, то ми се налага и да се налагам над тяхната воля, а понякога и да наказвам. Само с шоу, усмивки и галене по главичка не става. Това се отнася и за "собственият" ми тинейджър. Има и друго - ако си спомним най-добрите ни учители, тези които са ни научили на нещо са точно най-строгите. Останалите, с които сме прекарвали много приятно часовете - най-често нищо по предмета си не са ни посяли в главите.
Към Violet gane - учителите, които преподават информатика и инф. технологии са в много добри позиции /поне така си мисля/. Ако нещо изобщо може да развълнува учениците, то това е компютърът. Зная, за тъпите програми, но не е ли възможно да се коригира в някаква степен, така че да имат повече полза децата от тези часове? Тези дни непрекъснато си говоря с 15 год. детенце, което се върна от Сащ, където учи. Разказва ми, как всичко което трябва да правят зя училище трябва да бъде на компютър. Могат да изпращат по е-mail на учителите си дом. си работи, реферати, доклади и т.н.Могат да проверяват оценките си в Интернет, да получават консултации, родителите уговарят срещи с учителите - пак там. В училище разполагат със съвсем свестни компютри, та дори и с преносими такива... Като човек, който е навътре с тези проблеми - виждаш ли го това в България някой ден?