с теб. Има и друго възпитание - с любов и разбиране!
Истина е, обаче, че ефектът от него се забелязва доста по-късно /говоря за домашното възпитание/ и има да се премине един доста дълъг период, през който твоите връстници смятат родителя за пълен балък. Четейки постинга ти, в един момент се запитах дали не го е писал синът ми. Винаги ще помня неговото изречение, което ме потресе - "още не съм достатъчно голям за да оценя, че ме възпитаваш с любов и убеждение, на тази възраст/17/ са ми необходими санкции за да забележа, че съществуваш, ти не ми пречиш с нищо да живея, как тогава искаш да се съобразявам с теб." И ми даде пример с кучето - просто ние с това разполагаме вкъщи. Примерът беше същият като твоя с котката.
Всъщност, дълбоко в себе си, вие оценявате нормалното отношение към вас, но то изисква повече усилия, които не сте готови да положите. Къде къде по-лесно е да ритнеш, блъснеш, счупиш, викнеш - става бързо и е изразително за публиката, отколкото да седнеш и да говориш, да анализираш и разсъждаваш и най-вече да поемеш ангажименти, които да спазваш. Наистина за това е необходима интелектуална зрялост, която идва с годините и замества първичните /и първобитни/ реакции. Така че, търпение и много любов, и разбиране на особеностите на времето, в което живеете и което ви влияе, и на възрастта, която не е лека за преодоляване. И всичко ще дойде по местата си!
По-добре сам, отколкото зле придружен!
|