Сегашното поколение ученици, както и всяко младо поколение, очевидно се различават от предишните, но това не ги прави по-малко ценни. За съжаление учениците сега са по-малко мотивирани, което е обяснимо с влиянието на историческото време, в което живеем. Може би имат основание за това - проблемът с реализацията им не е очевиден, а това обезкуражава естествено. Но тъй като в живота нищо не се знае, просто трябва деликатно да им се внуши, че да знаят никак не е излишно и никога да не губят кураж и надежда. Сегашните деца са много по-прагматични и комбинативни, много информирани, но за съжаление информираността им е в доста ограничени области, ралични от това, което се нарича обща култура по принцип - там, нещата са по-скоро тъжни. Учениците като общо са много умни, но доста мързеливи - това не е новост, и ние бяхме така на тази възраст. Ценностната им система обаче е коренно различна от нашата и, доколкото я имат, е много трудна за разбиране. Въпреки всичко, аз съм убедена, че това не означава, че в кризисни ситуации те не ще реагират съвсем адекватно, по човешки.
Външният вид, за мен никога не е бил определящ. Поведението не следва да влияе на оценяването - това са две различни неща. Но пак повтарям - на доверието, децата отговарят с доверие.
Единствено младият учител научава урока предишния ден, защото няма опит - но затова пък има чара на младостта си, който го прави предпочитан. Всеки бърка, основното е да не се остави да го понесе рутината, тогава става някакъв скучен, кисел и досаден сухар. Досега никога не ми се е случвало един и същ материал да преподавам по един и същ начин - всичко зависи от това, какво ти поднася аудиторията и ти трябва да умееш да реагираш адекватно. Но това идва с опита и основно от призванието. Защото учител, както и лекар, трябва да се става по призвание

По-добре сам, отколкото зле придружен!