Мисля си, че метафорите, с които някой описва чужда страна и обичаи са крайно малко на брой, черно-бели и поради това - доста скучни, затова винаги гледам, няма ли някой да изкаже нещо оригинално по въпроса. Предпочитам да чуя преживелици, а не умозаключения и афоризми, но хората някак си ги тегли да произнесат последната възможна истина по въпроса и тогава забиват в блатото на митовете. Това е печално, някак си.
Например, един руски колега ми каза по Скайпа: "сега като сте в НАТО, ако ви нападнат, ще се отбранявате с домати". Всъщност пича ми казва: 1. Да си в НАТО е лошо /вероятно е предателство към Русия?/ и 2. Знам, че България е селскостопанска страна и освен домати няма какво друго да предложи.
Ясно е, че това са чисти емоции, струва ли си да хабя ресурс да го убеждавам, че не е съвсем така.
За турската и българската кухня също е тъпо, достатъчно е да отидеш в Гърция и да видиш, че турското кафе там се нарича гръцко /хеленикО/, а неса - френско /галеникО/. Дифузия, братче, дифузия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите