Много е трудно да се обобщава само по един признак -- дали някой учи в България или чужбина. Затова аз няма да обобщавам, а ще дам няколко примера с мои познати, а вие си правете изводите. За съжаление, не мога да представя пълната картина, моите познати (като самият мен) не са кой знае колко амбициозни :)

Едно много талантливо момче, след завършване на гимназия, отива в колеж в Западна Европа. Не защото е амбициозно, а просто защото това е стандартният път. След това в САЩ завършва за магистър и пак в Западна Европа докторска степен. След като е живял повече от половината си съзнателен живот извън България (и Русе) с родината му го свързват много малко неща. Повечето му приятели (повече или по-малко умни от него) също са в чужбина. В Русе са само родителите му и учителите с които е ходил по олимпиади (ако не са се преместили в чужди университети). Целият му живот е извън България, той дори не мисли как да остане в чужбина -- това е естествения ред на нещата.

Друг познат завършва в български университет в София. Не е амбициозен, но е умен, и покрай ръководителя на дипломната му работа получава възможност за 6 месечна специализация в Западна Европа. Приема, защото няма какво да загуби -- ако не му хареса, след 6 месеца може да се върне. Докато е там му предлагат да стане аспирант в друга западна страна. След 3-4 години защитава докторска степен, оженва се. Разбира се дори и не му идва наум да се върне -- започва работа в световно известна фирма, жена му също има работа. Повечето му приятели (българи и чужденци) са в чужбина.

Друг приятел завършва техническия университет в Русе. Отново специализации в чужбина. Когато част от университетските преподаватели напускат да направят фирма, му предлагат да започне работа в нея, той приема и остава да живее там.

Друг много добър приятел завършва техническия университет в Русе. Остава да живее в Русе, намира си работа. Не е добре платена, но е достатъчна да преживяват с нея той и жена му. Това е единственият ми близък приятел, който още живее в Русе, и е единствената причина, освен родителите ми, да ходя до Русе когато се прибирам в България.

Друг приятел, софиянец, никога през живота си не е искал да живее в чужбина. Получава добра заплата, има много приятели (макар че половината от тях вече сме в чужбина) и е доволен от живота в София.

Друг приятел софиянец, работи и живее в София, има много контакти с американци, имал е много възможности да емигрира, но в България му е много добре, може да си позволи да работи 4-5 месеца годишно да се издържа, ходи всяка година за няколко седмици в САЩ и Европа.

Не познавам хора, които след завършване на университет в чужбина са се връщали в България. Хората, които са се върнали в Русе след следване в София, обикновено са такива, които са се движили изключително в русенска среда в София.

И последно да кажа за мен. Дори да се върна в България, никога не бих се върнал да живея в Русе. В София имам повече приятели, обичам да ходя на театър и кино, има повече кръчми и клубове.

Не ми е понятен нито местния патриотизъм (в рамките на една държава), нито този на национално ниво. Навсякъде, където съм живял съм срещал свестни хора, както и боклуци.