са студенти в САЩ.
Те са уплашени от Русе, защото тук майките и бащите им са преподаватели в местния университет и машинописки в деловодството на Общината. Те учат децата си така:
Върви, мами, в САЩ да се отървеш от мизерията и 200те лева заплата тук. Нали не искаш цял живот да си машинописка в Общината?!
И така Мичето и Душко заминават за САЩ. Те са страшно амбициозни копелета, зарекли са се да не живеят никога като родителите си. Драпат със зъби и нокти в посока тази си цел. Леко презират родителите си и мразят Русе и България, подиграват се на Европа. Изпълнени с горчивина и решителност са.
Учат, работят, подмазват се, лижат задници, издигат се и започват работа за $40 000 годишно. След 5 години с подмолни действия, наглост, амбиция и ум (родителите им са унив. преподаватели!) се издигат в службата, взимат гражданство и заплата 120 000. След още 5 години, натрупали 300 - 400 000. Решават, че америка е тясна за амбициите им и се сещат за ония туземци в БГ. Връщат се с известен капиталец и заеми, посрещат ги като царе и родолюбци и никой не знае, че те все още са изпълнени с омраза и презрение към БГ. Те самите също не знаят.
Тук приватизират завод и наемат кого мислиш на работа? Дааа - Кунчето и Ганчо. Дават им заплата 345.34 лева, от които Кунчето и Ганчо вземат чисто 298.15 лева. Мичето и Душко презират новите си подчинени, но си мислят "ех, тези нещастници - не са виновни, че са толкова задръстени - те не са имали нашето, американско образование..."

Нова година - нов късмет!