Пръстен не съм губила....,но годежния изхвърлих с хъс през терасата месеци след развода си...и както ти описваш страшно много липсваше на пръста ми....После го смених/трябваше да скрия белия кръг/ с друг,не венчален и го нарекох на човека,когото обичам,макар венчавка никога да не се осъществи...още го нося...Дали е просто навик или глупава сантименталност?!...
Но по-ценно нещо съм губила-човек,ценен,достоен,обичен.....а го изгубих някъде в буреносния облак на надпреварата с вятъра....Така и не разбрах как точно позволих това,но се случи,бавно и сигурно...Боли...