|
|
| Тема |
 Re: Най-после [re: ataraxia] |
|
| Автор |
where is my mind () |
|
| Публикувано | 09.05.10 19:59 |
|
|
|
Леле каква ме изкара Аз първо не мечтая за него.
Второ, нещо става сериозно, когато си го разрешите двамата, да е сериозно. Това не значи, че или един ти е максимално симпатичен, или всички са ти еднакво безразлични. Естествено има хора, които са ти много симпатични, други сравнително, трети хич и т.н. Та, той ми е много симпатичен просто. В смисъл има химия, като под химия нямам предвид, че е хубав и затова ми е симпатичен, а безброй платонични неща. Но.... понеже е млад и хубав на всичкото отгоре, т.е. като изключим забраната по делови причини, реално ми е общо взето в категорията на хора, които мога да харесам и по онзи начин. И самият факт, че ми е в категорията, ме кара да се чувствам лееееко некомфортно.
В смисъл не ти ли се е случвало просто да си падаш по някого, без да си влюбена, просто понеже е много готин, умен и др. качества, които са важни за теб, и като говорите ти става светло, сещаш се от време навреме за него и т.н. Това не е любов, за която ще трягнеш да се хвърляш от някоя скала, а просто приятно чувство. Което не искаш по никакъв начин да го осъществяваш, но пък ти е приятно да говориш (в случая пиша) за него?
И аз не гледам на мъжете като на обекти за флиртове. Само на някои Шегувам се, че много сериозно стана.
change the perspective before the perspective changes you
| |
| |
| 
|
|
