съм имал "домове", в които съм живял за поне година, повече от десетина на брой, мога да разсъждавам много за това понятия от тая гледна точка...хмм... Често си представям как, минавайки покрай някое от тези места, спирам, отбивам, звъня на врата и отвътре си отварям аз - така, както съм изглеждал тогава, в някаква паралогична дупка във времето и пространството: себе си като повече или по-малко млад или малък, тогавашните ми майка и баща, сестра ми. И се чудя, дали тогавашното ми аз би ме познало, непознатият, който звъни на вратата на тогавашния дом. Домът уникален ли е, единствен? Май да, за съответното време и място....