аз май не съм толкова свързана с "дома".
знаеш, в ст. град сменях по една-две стаи на година и все ми беше "вкъщи", като се прибирах при нашите или родителите на мъжа ми също беше вкъщи, ако поживея седмица у вас и се видим след работа пак ще кажа "хайде да ходим вкъщи".
не знам защо така, хубаво е човек да има свое място, или своя стая, но аз никога не съм имала, не мога да кажа и че ми липсва особено-ако аз чета на дивана, а детето играе до мен ми е добре, не ми трябва стена, врата или мансарда под звездите.
дали домът ми отразява мен-нямам представа-ти ще кажеш.
имам много дреболийки, но мога с лека ръка да се отърва от тях, периодично го правя.
обичам да ми е подредено.не обичам разхвърляни неща.
творческият безпорядък за мен понякога е оправдание за мързел))))

Думи, думи и нищо повече