|
|
| Тема |
 Сезони със свой почерк |
|
| Автор |
Roxy (bittersweet) |
|
| Публикувано | 19.12.09 18:11 |
|
|
|
Синигерите подскачат и ронят снега от белите клони. Студено им е, бързат и не искат да бъдат снимани. Не че бих нарушила комфорта на топлата стая заради желанието ми да хвана малките пъстри пернати топчета в обектива, но намерението все пак ме гложди... Днес студът навън беше тих и "здрав", за разлика от вчерашния вятър. Из града е все още бяло и незамърсено от черните частици на праха и саждите. Шарено от сергиите с играчки за елхи и сувенири, романтично от светещите украси в центъра, вече ясно доловимо предпразнично. Последните кафяви есенни листа са се изронили от яворите в градинката на площада. Наоколо има безброй гледки, безброй пропуснати снимки. Истинска зима.
Навън вече е тъмно. Идеалната снежна вечер - когато небето е пълно със светли облаци, запазващи цветовете на залязлото слънце до среднощ - виолетови, розови или жълти, а снегът се сипе на едри парцали и превива клоните на дърветата. Мисля си за чистите бели преспи на другата сутрин, за тихите алеи в парковете, набраздени тук-там от единични пъртини. За небето, прегърнало цялата тази картина с бледосиви облаци или искащо да я замрази завинаги под синкав мраз, недокоснат от далечното слънце. Отдавна не съм се гряла на камина, която всъщност е в една приятна квартална кръчмичка, само че там рядко влизам, защото с повече хора винаги е по-удобно някъде в центъра... Следите в снега пишат зимни приказки - с кратки думи като подскачащите чертички на синигери и врабчета, накъсаните завъртяни изречения с кръгли ноктести точки на кучетата, или дългите криволичещи редове на хората... Тръгват и спират, обикалят около снежни човеци и се заплитат в детски игри.
Всеки сезон има своя хроника, свой почерк. Кога четете с удоволствие и кои знаци на сезоните обичате най-много, скъпи романтици?
| |
| |
| 
|
|
