Преди три-четири години ми попадна една малка книжка на велик, но малко известен философ за голямата любов, която направо ме разтърси и обърка всичките ми понятия... Забравих му името, а книжката се казваше точно така - “За любовта”. Та там се доказваше съвсем логично, че такова чудо почти не може да се случи, че човек трябва едва ли не цял живот да се готви за нея, без никаква гаранция, че ще я срещне изобщо. И беше много убедителен. Но нали знаете, че всички такива логически построения могат да рухнат за миг, тъй като животът и самата любов са толкова алогични понякога – не, а почти винаги. И въпреки всичко човекът беше дяволски убедителен, че такова “животно” просто не може да съществува, дори като се отчете цялата нелогичност на любовта.
А и обвързването на любовта с моралните ценности и качества, което правим... От моя собствен горчив опит излиза, че най-големият рушител на морала е любовта – в какъвто и обем да се разглеждат тези понятия. Едва ли не моралът се явява предизвикателство към най-силната и страстна любов, която по дефиниция е отрицание на всичко и всички – тя признава само себе си, и нищо друго... Както го е казал Стефан Цанев: “Безсрамници! Обичат се!” – това е общественото мнение за голямата любов, която те спохожда “не в попад”. Вижте колко е заразително, и аз се разфилософствах, но нейсе.
А как да съвмести човек житейската зрялост с неизживените очаквания и несбъднатите мечти? Все по-големи стават претенциите ни, а все по-малки възможностите. На двайсетгодишните като че ли повече им отива да са влюбени до отказ, нали? Колкото и да е тъжно, моята песен е вече изпята; и може би не трябва да се насилва човешката природа. Говоря за голямата любов – който не я е срещнал, той не знае какво е пропуснал, и не би трябвало да съжалява много. Най-зле са граничните случаи – които са зървали нещичко или са се опарвали от пожара на чувствата... Най-гадното свойство на човека е, че може да свиква със всичко – както с мечтите за любов, така и с липсата на любов.
От друга страна – приятелството, доверието, сигурността – това е съвсем, съвсем друга галактика. Тук са моралът и човешките ценности и измерения, но те нещо се боричкат с любовните страсти. Но... Бог си знае работата, да се уповаваме на Него.

Бъдете обичани!