Ами ако никога не се среща тази любов?
Ами ако "истинската и неповторимата" не е само една?

Не разбирам какво общо има обществото. Важно е на теб да не ти противоречи вътрешно, защото ако имаш угризения... ясно ти е.

Опитах се да ти обясня, че "забранените любови" са забранени от обществото по конкретен повод и погазването на повода донася много повече болка и неприятности за влюбените, отколкото за самото общество.

Също така бих могла да се опитам да ти обясня, че любовта не е непрекъсната еуфория и влюбени погледи, нито непрекъснати комплименти и кой знае какво приключения; че дори и "голямата любов" най-често не е романтична. Бих опитала да ти кажа, че намирането на голямата любов не само не е гаранция за щастие, както си мислиш на 16-18, а може да бъде и най-голямата пречка за щастието.

Всичко в края на краищата се опира и до морал - аз щастие върху чужди гробове не бих могла да строя. Не ме интересува обществото толкова, колкото моят си собствен морал. Ако "голямата любов" противоречи на него, ще се откажа от нея. Защото това означава, че това просто не е тя. Нищо, което те опустошава вътрешно и те прави мизерник, не може да е красиво, романтично и желано.
Веднъж срещнах подобна любов, няма да я квалифицирам, да, беше забранена, и не се поколебах да я изтръгна. Не съжалявам.