Понеже в "онази тема" Кирето иска женски мнения - та рекох да е в "другата" тема :)
Моя случай е сложен ... Решихме с жената (тогава гаджето, де) да запознаем родителските тела и да ги светнем, че "така и така, ние решихме да живеем заедно, ама там разни подписвания и сватби ще трябва да почакат - айде да завършим, па после", нооооо ... ние го мислихме едно, то друго стана.
Изтърсихме се ние в Кюстендил - аз, баща ми, майка ми и брат ми - да се запознаваме. Хапнахме, пийнахме, казахме си нашите реплики и тогава тъста рече "ми добре сте ни дошли свате, ама аз викам да ги оженим, щото цял Кюстендил иначе ще разбере, че дъщеря ми живее незаконно" - а той беше съдия, Бог да го прости и много си падаше по законите, ама това е друга тема ...
Ние с мойта понечихме да се обадим, но и двамата сватове едновременно рекоха "ти да мълчиш" - всеки към неговото си чедо - и се почна един пазарлък ... къде да е сватбата. Моят старец (Бог да го прости и него) беше категоричен, че син жени - следователно той ще прави сватба. Добре, ама юриста извади железни аргументи - една дъщеря си има, родата им била голяма, не можело да пренебрегнат никой, а как така ще ги разкарва всички до другия край на България. Моят обаче се не дава и вика "абе свате, дай да не си мерим родата отсега - ми ние ако тръгнем всички насам, Кюстендил не може да ни побере" и така от дума на дума стигнаха до консенсус - ще се правят две сватби, като "гостите" ще са не повече от един автобус и три-четири коли. До тук добре. Само че моята изведнъж взе, че попита невинно "а къде ще подпишеме ?" - и оцапа работата ... та пак се почнаха дебатите. Тогава се намесих и аз и казах с възможно най-категоричния си тон "вижте сега, ние сме си в София и без това, ще си подпишем там с приятелите, а вие се разберете за датите, щото колегите нема начин да не дойдат и на двете сватби, така че ще трябва да ги уведомим отсега". Настана пълно мълчание, но и във въздуха се усещаше, че разбраха какъв умен син и зет се е появил на хоризонта ... и кандисаха отведнъж. Е - колкото да не е без хич добавиха, че "най-близките" и от двете страни ще трябва да присъстват и в София. Няма как съгласихме се, а аз за всеки случай казах "добре, ама за да не почнете пак пазарлъци, ние ще кажем ресторанта, а вие ше си делнете масрафа на финала и готово - при това положение, може да дойдете на подписването". Нема как - приеха го - хе хе :))
Та така. Аз съм се женил три пъти. В София, после във Враца и последно в Кюстендил. И до ден днешен си мисля, че точно защото се женихме три пъти, не успяхме да се разведем нито веднъж ...

<... всяко нещо доведено до крайност, преминава в своята противоположност ...>