Оо, мога и да добавя!
Сутринта преди сватбата: -хаос в главата ми -
Мъжът ми /тогава още в проект/ - мъжко парти в моята квартира.
Стаята с главата надолу, липсвали са столове и са седяли и върху: купчина книги - два албума на парцали; тенджерата ми - с изкривено дъно; кашон с дрехи - някой е паднал в него; донесено от вън пънче - търкаля се в краката ми и реча ли да се забързам ме спъва.
Ще ми правят прическа! Я па тия - аз да не съм им козунак, я под душа - край на прическата! Щели да ми украсяват косата, щото така, както вече съм я развалила вече на нищо не приличало - я тия изкуствени цветя зад библиотеката - няма ги цветятя, а аз ни лук яла...
Бъдещата свекърва, вижда ме в роклята и пита: Ти кога ще се обличаш? Аз:!!!!
После истерия - що не е дълга роклятааааа, що не е точно бялааааа!
11.00часа - церемонията, 10.30часа бъдещия младоженец още го няма,не се е облякъл, не се е обадил и аз се надявам тайно да се е отказал или да се промъква отнякъде ,за да ме измъкне от тоз кошмар.
О, имала съм шаферки! Я шаферките дайте онез бонбони! После: Дее са бонбоните дето за ...това кумата.
Аууу, видях си букета!!! Червени рози с тел в дръжките и много тюл. Аз да не съм умряла бе! С удоволствие чакам да го хвърля назад за да видя как ще цапне някой!
11часа без три - спирачки, кола на завоите на 2 колела... - Що не хванем пътя към морето?
А бе!
Преувеличавам ли? Не! Още не съм разказала и половината.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите