Дъждът се сипеше като потоп от тъмното небе.
Под приглушената светлина на уличните лампи Севда прецапваше през локвите с единствената мисъл да се добере до сухия, уютен вход на малката сграда, където живееше.
Засече движението в момента, в който мъжа плъзнал се като сянка от близкия ъгъл сграбчи чантата й. Изпищя. Хвърли се да бяга с всички сили, когато срещу нея се изправи втори.
Зловеща усмивка изкриви мокрото му лице, докато ръцете му се впиха в раменете й, за да спрат устрема на тялото й. Ново неочаквано движение я накара да извърти бясно очи и почти в същия момент мъжа изохка. Въпреки оглушителния шум от дъжда, тя чу как изхрущя челюстта на нападателя й, когато младежа изникнал изпод водната пелена стовари юмрука си върху него.
Мъжът се просна тежко на земята докато първия, изумен от бесния развой на събитията вадеше сгъваем нож от джоба си. Севда видя лицето на спасителя си, когато той се обърна към въоръжения вече мъж. Тя позна момчето, което я канеше два пъти на танц в дискотеката.
Стискайки севдината чанта в едната ръка мъжът замахна свирепо с ножа, но получи силен удар с крак в слънчевия сплит, който го накара да се сгъне на две. Следващият удар изтръгна ножа от все още протегнатата за нападение ръка и го изстреля към близките храсти. Момичето видя като на забавен кадър как острието се превъртя няколко пъти преди да се шмугне със свистене сред мокрите листа. Бавно и плавно от тъмната зелена маса се спусна клонка, увенчана с красив розов цвят и падна върху паважа. Севда видя като насън как младия човек бавно се наведе, вдигна розата от земята и й я подаде. Тя погледна в очите му и ... потъна в несвяст.