Това пак не са думи на богослов. Според Светото писание Бог е във всичко - в мен , в теб , във всичко. Всичко в теб и около теб е от Бога. Е добре , аз просто не мога да обичам всичко около мен , както себе си. Може би има хора които обичам повече от себе си дори , но не и всички. Не и враговете ми. Ако кажа , че бих ги обичал както себе си , това ще рече да излъжа. Това вече ще е лицемерие. Но ние пак изпадаме в свободни интерпретации на тема Бог. Ако продължим в тази плоскост , бих могъл да те запитам , как точно разпозна Бога в теб. Кои са белезите които ти позволиха да го разпознаеш? Аз обаче няма да те питам подобни неща , защото не ми е целта да ти давам повод да преосмисляш вярата си укрепвайки я или загубвайки я. Това е безсмислено. Искаше ми се просто някой от венцеславителите на канона да направи коментар на цитатите които публикувах. Инак в какво можем да си измислим да вярваме е тема наистина безкрайна. Никой