Явно много дършиш да чуеш точно опраделено нещо... Има цел във въпроса ти от първия постинг.... Аз ти отговарям не като венцеславител на канона...а на последния ти въпрос- как разбрах, че Бог е в мен ти отговарям случайно в клуб "Философия", но мога и да ти го копирам и тук а именно: Никой, безпорно обществото и всяка човешко деяние до, което се докосваш, остава следа в съзнанието ти, формира те (създава ти форма, тази, с която се движиш в обществото), носи и отнема от съдържанието ти, средата се проектира върху теб... но не променя Вярата ти. Вярата на човек.... какво представлява тя ли?. За мен тя е Силата, с която Ти се проектираш в обществото. Не говоря за влиянието ти в обществото...не ме разбирай погрешно- влиянието има други измерения - власт, пари, умения и ..т.н. Говоря за това, което излъчваш - Вярата се излъчва. Не говоря и за религия....говоря за Вяра... Това е оная сила, която те кара да се усмихнеш когато не успееш да се качиш в претъпкания трамвай...силата, която те кара да се разсмееш когато, полицая на Гурко и Левски те изчаква да направиш левия завой за да ти "натрие носа" с акт от 20 лв. хахахаха.....оная сила, която те кара неволно да се усмихнеш на съседа, който не пропуска всеки път, когато те види да слизаш от чужда кола, да те пита: Абе трябваше ми мъжа ти ама..май е в командировка.... хихиххи... оная сила, която вместо да се развикаш и да се ядосаш, за това, че децата са надраскали стената с молив, те кара да отидеш и да им купиш оцветители за латекс, с която да направят рисунките си по стената цветни. Оная сила, която, когато ти кажат сбогом, вместо да заплачеш ти казваш…"Бъди щастлив/а - Аз те обичам! Това е Силата на Вярата- да дариш Любов, когато най-боли. А дали е наследена, научена, или просто някога като изгрев след тежка нощ в красива утрин засиява ….аз не знам…знам само, че Я има….а някои Я наричат и Бог.