Не мисля , че това е решение на противоречието за което говорех. Нещо повече , то не е дори онова за което ти говориш - строшаване на скрижалите и замяната им с нещо различно. Просто един закон се заменя с друг закон. Тук все още няма свободна воля. Да обичам ближния и дори враговете си като себе си не е свободна воля , а повеля. Аз може и да не искам да обичам другиго като себе си. И виж къде е тук засечката , къде е параграф 22 - Бог обича само онези които го обичат.(!?!) Които не вярват в него и които не го обичат са обречени на вечни мъки. Гьоте е казал "Ако те обичам , тебе какво те засяга." Ето я свободната воля и ето я истинската любов. Но ние отново излязохме от богословското русло на противоречието за което говорех. Ставаше дума за това , че нещата просто не се връзват. Двете повели за които говорех са толкова различни , сякаш са изречени от различни уста. Да убиваш и да обичаш са толкова различни деяния , че няма гледна точка която да ги помирява. И ако приемем , че и двете идват от Бога , защо му е било нужно да заменя първата повеля с втора. Нима нещо не е сработило или нещо се е объркало? Но как може нещо да се обърка , ако то върви по Божи замисъл? Заради нищо един благолюбив създател не може да иска смъртта на свои чеда. Нима избитите не са негови чеда? Нима друг ги е създал? Никой