Аз пък мисля, че всички малко или повече се поувлякохте. В крайна сметка детето е на Лайкъбърд и какви родителски методи на възпитание прилага тя, си е нейна работа. Има по-лежерни майки, има и по-тревожни, това не означава, че едните или другите са по-добри.
Що се отнася до контактите с бащата - по-скоро ще се въздържа от мнение, защото не съм напълно убедена, че детето непременно и на всяка цена трябва да контактува и с двамата родители. Не ми се впуска в дълги обяснения, няма и смисъл, не става дума за моя опит, тъй като дъщеря ми има нормални отношения с баща си и не е прекъсвала връзката си с него. Апропо, като говорим за малоумници се сещам за един прекрасен филм с Шон Пен (шапка му свалям за тази роля), който играеше ролята на умствено изостанал баща, грижещ се за малката си дъщеря. Предвид състоянието му беше трудно да се каже кой за кого се грижеше. За мен изводът от този филм беше, че с любов може да се постигне всичко. Аз по-скоро бих посъветвала Лайкъбърд да се замисли дали бащата на детето й действително обича това дете (не е задължително, независимо, че му е биологичен баща), защото ако да, това е прекрасна предпоставка за бъдещи отношения.
Редактирано от copadevino на 23.04.14 11:05.
|