Здравей,
Предполагам, че се досещаш, че всеки клубар реагира на описаната от теб ситуация, според това, как се поставя сам в нея.
Може би и това определение "малоумен", помага много за негативния тон на темата.

Ако имам три годишно дете и баща му, който то е виждало шест пъти (или по-малко!) от рождението си, пожелае да го отведе някъде за две седмици, няма да се съглася. Не бих се съгласила, дори най-добрата ми приятелка, жена, прекрасна майка и отговорен човек предложи да вземе детето ми на три години, за две седмици.

Не, изобщо не става въпрос за майката орлица, а за детето!
Дете на три годинки не се откъсва току-така за цели две седмици от човекът, който е център на света му.
На три годинки, едно дете не може да осмисли, че този непознат нему човек е баща му и трябва да създава връзка с него! Веднъж в годината, за две седмици.

Като иска да има връзка с такова малко дете, това означава далеч по-постоянно присъствие. Ако говорехме за седем, девет, дванадесет и повече годишно дете, по-бива.
И пак, не мога да проумея, как си представя тези две седмици, един разумен човек, който осъзнава отговорността не само към физическото, но и емоционалното и психическо състояние на детето?

Разбира се, че най-лесното за майката е да свие рамене и да каже "ми, хубаво", и да го остави да се провали с гръм и трясък, защото когато детенцето писне неутешимо за мама (ало, говорим за три годишно дете!), какво смятате, че ще направи таткото?! Обаче за сметка на кого?

Намирам за напълно нормална тревогата ти.
Единствената ми "забележка" е, да се опиташ да изложиш доводите си по-рационално, сдържано и логично.
Ако не си го сторила досега, опитай преди да намесваш институции, да говориш с него, за да отрезвиш малко идиличните му представи за почивка с тригодишно дете.

Успех и хубави празници!