Няма да се уморя да споря с теб по този въпрос. Пак ще дам пример- къпането на дете. Като се роди най-малкият ми син, въпреки че вече бях гледала две деца, пак ми беше всичко като ново, защото бях забравила какво се прави и си ме беше страх да го къпя. Баща му без никакъв страх си го хващаше с една ръка, бухаше го под мивката и си го къпеше без никакви притеснения. Уж няма майчински инстинкт, пък си го правеше. Друг пример. Същият този дребосък беше ужасно ревлив като малък и с всичките ми майчински инстинкти понякога се побърквах и не мога да го успокоя. Баща му без инстинктите незнайно как установи, че като го обърне това дете надолу с главата да виси хванато за краката, то се успокоява. Сигурно му беше интересно да гледа света наобратно, знам ли. Сега, ако това беше вашия татко и ти беше насреща, признай честно нямаше ли още като видиш как таткото държи тримесечно бебе надолу с главата, да го обявиш веднага за малоумен, да грабнеш детето и да кажеш, че повече няма да му го дадеш. Сигурно същото щеше да направиш и ако видиш как оставя същото това тримесечно бебе да спи голо цяла нощ, само по памперс през лятото. Да, ама за моето това се оказа най-прекрасния начин за спане. Та, опитай се да гледаш нещата не само от твоята камбанария, а малко по-широко. Не е лесно, но влияе добре на околните, включително на децата.
Най обичам да чета, ама не мога.
|