|
За съжаление не свършва до 12 години.
5 г. - Искам да приличам на мама, тя е красива вълшебна принцеса.
8 г. - Самотна съм и нещастна, всички деца са с майките си, само аз - не, но ще е различно щом тя се появи.
10 г. - Майка ми харесва братовчедка ми повече от мен, тя приличала на нея. Ще стана като братовчедка ми, за да ме обича мама.
13 г. - Никой не ме обича и разбира.
16 г. - Няма да приличам на майка си.
20 г. - Вече сме приятелки с мама, разбирам я и толкова много я обичам.
25 г. - Тия родители са като деца. Сякаш аз съм старата, а те деца. Карат се помежду си и когато ги накарам да се сдобрят, държат ръцете зад гърба си, мръщят се и не искат.
28 г. - Най- после успявам да се изнеса от вкъщи. Точно навреме мама се пенсионира и ще срути дома си от многото си енергия.
32 г. - Мразя майка ми да ми затваря телефона по средата на разговора и аз да хвърча уплашена до тях да видя дали е добре. Уморявам се да чистя и у тях всяка седмица. Защо майка ми си мисли, че мога да затварям буркани или да слагам кисело зеле делничен ден, аз не съм пенсионерка?!
36 г. - Взех майка ми да работи в моя офис 2 пъти седмично по 4 часа, защото не иска да взема пари от мен, така ще и ги давам като заплата.
37 г. - След като превърна офиса ми в място за среща с приятелки и купони, майка ми реши, че трябва да и давам по-активна работа. Сега носи на ксерокс едни документи. Вярно, че са много, ама ми идва вповече, че всеки път трябва да слушам точно колко броя листа са минали през ръцете и. А трябва и да я хваля, сякаш е чудо голямо. То затова рухна соц-а.
39 г. - Когато раждах, имах кръвоизлив, майка ми изпадна в паника, трябваше да я успокоявам докато стигнем до болницата. Тя ми каза, че след като съм родила, анестезиологът излязъл и ме похвалил, че съм била невероятна и не съм загубила спокойствие и кураж нито за миг и т.н. (Имахме поблем с упойката). Майка ми винаги разказва на приятелките си и държи аз да потвърдя, че аз съм казала: Мамо, аз виждах, че ти си спокойна и затова и аз бях спокойна. Но какво и било на нея отвътре. Дразних се от изопачаването на истината, защо поне веднъж не признае, че и аз съм силна, тя е толкова повече от мен. После разбрах майка си.
40 г. - Мама е най-добрата, супер мама, даде ми всичките пари от продажбата на бащината и къща и вече мога да си купя собствен дом. (Много съм комерсиална, нали.) Бях убедена, че ще си изхарчи парите с кеф.
41 г. - Караме се, ще се караме винаги. Не виждаме светът по еднакъв начин. Но майка ми е истинска жена-шампанско, аз съм съвсем различна от нея. Засега не съм се справила в живота толкова добре, колкото тя, нямам нейните качества. Аз съм единствения човек, когото тя смята за истински близък, макар че има хиляда приятелки и познати и всички я обичат. Радвам се, че я познавам. Дано съм добър човек, жена и майка...
Нещо такова е при мен.
|
Re: Отношенията с родителите [re: Koм]
