Благодаря ти, успяваш да запазиш страхотно самообладание. Темата е трудна - хем не си потърпевша, хем детето си е баш мъж.

Идеята за пасивността на мен ми се струва най-добра. Но това прехвърляне от тук - там е кофти. Да си научи къщата и стаята. И да се напие, да има къде да легне, и да няма да плати тока - да не стои на студено. Такива най-елементарни. Екстрите да си ги заработва и заслужва.

И някак - като късен пубертет ми е всичко. Което не е невъзможно. Но детето очевидно не е узряло за отговорности, нищо че на 19. Ако за момент бащата забрави, че е пълнолетен и се държи с него като с 16? Не всички узряват едновременно.